Господин Тонев: Отворена десница

Господин Тонев: Ценности, убеждения, персонализъм, отворена десница

Да служим честно на доброто, ти знаеш – чакат ни беди;

тогава – забрави теглото и мъж действителен бъди.

Пейо Яворов

Роден съм през 1955 г. в Димитровград, завърших германистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, специалност немска литература. Темата на дипломната ми работа е свързана с поета Фридрих Хьолдерлин и концепцията за образа на човека в романа на Петер Хертлинг „Хьолдерлин”. Преподавател, преводач и лектор на семинари за Социално пазарно стопанство и за ценностните основи на политиката.

Народен представител от парламентарната група на ОДС в 38-то Народно събрание в периода 1997-2001 година. Член на ръководството на СДС в периода 2002-2003 и 2005-2008 г. Председател на Българска демократична общност.

Създател, собственик и редактор на уебсайта „Ценности и общност”: www.cao.bg – сайт за ценностни представи и за измеренията на общността.

Убеждения: Политика, основана на ценности. Споделям разбирането, че в основата на политиката са вградени ценности, а спазването на произлизащите от тях принципи съставляват смисъла на политиката и гаранция за нейната истинност.

Приемам като непълноценно мисленето, че политиката не е поле, върху което се води битка на ценности, а е само поле на целесъобразното, на поставянето на цели и избирането на средства за постигането им без никакви етични ориентири. Вярвам, че този, който заема висока позиция в обществото, носи по-голяма отговорност, придържа се към по-строги критерии и действа съгласно тях.

Отношението към ценностите изразява сърцевината на човешкото и на разбирането за смислена политика. Такава ценностна политика не е всевластна. Нейна задача е да създаде възможности за всички. Защото хората са различни, имат различни дарби. Политиката е длъжна да отчита тези различия и да помага на хората да реализират заложбите си и да водят живот съгласно собствените си разбирания.

Персонализъм – главна опора на политическите ми възгледи. Споделям светогледа на персонализма, който поставя в центъра на политиката човека като личност, като духовно-морално същество. Човекът е уникален, неговото достойнство е неотменимо, но той е в отношение на солидарност с другите.

Човек не е самодостатъчен, той е ориентиран към различни общности. Личността притежава естествена социална природа, стаен копнеж и потребност от общност.

Никой човек не е остров, сам на себе си оставен, всеки е дял от континента, частица от цялото, възвестява поетът Джон Дън.

Най-близко до светоусещането ми са ценностният фундамент, принципите и политическата практика на европейската християндемокрация. Тук мярата за политическо действие е човешкото достойнство.

Главните ориентири са: принадлежност към Европа – една силна Европа в този век на глобализация ни предлага по-добро бъдеще; привързаност към родина и независимост на страната; самопомощ; зачитане на малките общности; семейство; Социално пазарно стопанство, което може да се развива само като част от общ граждански ред при наличие на културни и морални предпоставки; отказ от крайности.

Ядрото на тази политика е християнският образ на човека, разбирането за неговата същина. Всеки човек притежава вътрешно достойнство, никой не може да му го отнеме. Но същевременно всеки е погрешим. Такъв е реалният човек, не измисленият: не величествен герой, а често греховен и ограничен. Понякога той лъже, предава, мами. Склонен е и към добро, и към зло.

Цялата история на политиката се оглежда в разбирането за човека, в смирение за неговата преходност – това е ориентиращата рамка на една прагматична политика.

G Ton

Ценностен консерватизъм: Повечето хора искат да се придържат към ценности, за които вярват, че ще бъдат винаги важни. Нереалистична е представата за изначалната доброта на човека. Лошотията и пороците мотивират хората също толкова силно, колкото и добродетелите.

Опитът е важен за всяка човешка дейност, изпитанията на нашите предци имат смисъл, те са определящи и за част от настоящето. Формирането на бъдещето започва чрез осмисляне на миналото, чрез запазване на паметта и традициите.

Убеден съм, че злото и страданието не могат да бъдат изкоренени и премахнати. Но те могат да бъдат ограничени, а съвместният ни живот – подобрен. Като изградим солидни институции и условия за всички, така че този, който полага усилия, да има постижения и да изгражда живота си по свой замисъл.

По мои впечатления това е чувственият свят на повечето хора. Това са неща, които ни засягат дълбоко. Те са важни ориентири за действие – ако се стремим към истинска промяна, а не лекомислено да се провокират страховете и омразата у хората.

Защо сме заедно: Българска демократична общност се организира самостоятелно, без никакво външно влияние, на основата на споделени ценности, близки възгледи и светогледни представи. При сринато доверие към всяка форма на политическа дейност и липса на енергия за съвместно политическо участие.

Какво ни свързва с други хора, за да бъдем заедно и да правим нещо съвместно? В условия на повсеместно разочарование и отвращение от политиката хора могат да се събират заедно, ако имат сходства в разбиранията си, в общите идеи за света и човека, в споделянето на убеждения. Тогава може да възникне чувство за принадлежност. Но то няма да стане  внезапно, по рецепта. Необходимо е време.

Едно ново движение може да предложи солидарна мотивация и да мобилизира личности за съвместно действие много по-трайно, отколкото постоянно сменящите се и вече омръзнали коалиции на оцеляването. Нужно е различно усилие от досегашните опити, стремим се да формираме сериозно начинание с хора, които не чувстват сегашните организации за свои пълноценни изразители!

Отворената десница е наше главно послание. Отвъд сегашната непоследователна, бореща се единствено за оцеляване, самодостатъчна десница, само нова, отворена десница може да вдъхнови и предложи надежда на тези български граждани, които споделят демократични възгледи и не са пълноценно политически представени.

Ние възприемаме себе си като част от такова усилие. Според мен сърцевината на бъдеща, смислена отворена десница е персонализмът. Отворената десница включва умерените и почтени хора, които искат да създават благосъстояние за себе си, за своите семейства и за обществото през личните усилия и усилията на общностите, които представляват.

Перспективата може да бъде единствено дългосрочна. Трудно, бавно, неумолимо, без конформизъм. Това е път на пробуждане за политическото. По този път нашето поколение задължително трябва да подкрепи и даде път на по-младото. Да го окуражи. За мен това е верният път.

Път, който носи надежда и може да промени политическия живот. На нас се полага не да предлагаме чудеса. От нас зависи да практикуваме това, в което вярваме. С надеждата, че има смисъл.

Споделете....Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on LinkedIn
Linkedin

Свързани статии