Ценности

Ценностите – основа на всяка смислена политика

Ако продължаваме да разпластяваме политическия живот, на всяка крачка сме изправени пред някаква обща ценност. Нужно е ценностите да се въплъщават. Ценност, която не се въплъщава, е празен звук. Въплътената ценност се нарича благо. А всички блага са свързване на реалните неща с ценностите. Проф. Георги Фотев, роден през 1941 г., български социолог

Основа на всяка смислена политика са ценностите, а гражданските и човешките права изразяват най-силно тези ценности. Голяма част от ценностните представи на обществото са изложени в конституциите и в други важни политически документи. В тях се съдържат същината и силата на тези измерения, без които едно общество не може да функционира. Ценностите не са абстракции, а истински политически теми. Те са основата на политическото устройство на една страна, те са най-силният обединяващ елемент на нацията.

Декларация на независимостта

В Конгреса, 4 юли 1776 година

Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнимаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните.

Според нас, щом една форма на управление се окаже пагубна за посочената цел, народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление, поставяйки основите му на такива принципи и организирайки властта му по такъв начин, каквито му се чинят най-подходящи, за да гарантират неговата сигурност и щастие.

Но когато един дълъг низ от злоупотреби и грабителства, преследващи неизменно една и съща цел, говорят, че този народ е застрашен да бъде поставен под властта на един абсолютен деспотизъм, то тогава негово право и негово задължение е да отхвърли подобно управление и да си избере нови пазители на своята бъдеща сигурност…

И в подкрепа на настоящата Декларация, като се уповаваме твърдо в подкрепата на божественото провидение, ние взаимно се заклеваме в нашия живот, в нашата съдба и в свещената си чест.

Всеобща декларация за правата на човека

Общо събрание на ООН, 10 декември 1948 година

Като взе предвид, че признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света,

Като взе предвид, че пренебрегването и неуважаването на правата на човека доведоха до варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството,и че създаването на един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на човека,

Като взе предвид, че е необходимо правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и подтисничеството, като последен изход, …

Общото събрание провъзгласява тази Всеобща декларация за правата на човека като обща мяра, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави, …

Член 1 Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство

Конституция на Република България

12 юли 1991 година

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Споделете....Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn