Справедливост

Справедливостта като основна ценност в политиката

Много хора имат усещането, че нещата в България не стават справедливо. Общественият преход се оценява от мнозинството граждани като несправедлив към техните съдби. Прехвърлянето от държавни в частни ръце, по начина, по който се извърши, се възприема като неморално.

Чувството за правдиво и добро между демократичните избиратели е наранено. Един от най-тежките упреци към гражданските партии е, че не наказаха злосторниците, а влязоха в съюз с тях.

Справедливостта е ключова тема. Тя е идеята на близките години, тя е основен проблем пред всички политики. И днес социалистите, чието знаме е социалната справедливост, считат себе си за пазители на тази ценност и това сякаш запазва влиянието им, въпреки очевидните несъответствия между щедри обещания и реални действия.

Какво е гражданското разбиране за ценността справедливост:

Основа на възгледа за справедливост е равенството на всички хора в личното им достойнство, без значение какви успехи или неуспехи има отделният човек.

Еднакво право за всички, това е равенството пред закона. Справедливостта изисква да се прилага една и съща мяра спрямо еднаквите неща и различна мяра спрямо различните неща.

В хаоса от липсата на правила, в повсеместната самонадеяност и масовото незачитане на трайни норми, потребността от налагане на ясни правила е очевидна. Едно активно общество няма друг път пред себе си.

Наличието на условия, при които хората могат да упражняват свободата си, е допълнение към равенството пред закона. Позицията на старта на всеки един от нас не бива да предопределя житейския му път. Затова е важно да се създадат справедливи възможности, за да приемем естествените неща, че различните способности, различните усилия, които полагаме, късметът, който ни е споходил или ни е обърнал гръб, дават различни резултати. Именно когато са налице ясни правила и нормални възможности за развитие, чувството за справедливост ще налага да се признават личните усилия и успехите на хората.

Нямаме нужда от дебати за завистта, а от признание за усилията и постиженията. Наложително е да установим култура на признаването, на зачитането на постиженията, а не на завистта. Всеки човек е извор на инициативи – икономически, морални, политически и културни. Доброто общество трябва да разгръща простор за подобни инициативи и да зачита успеха на хората.

Отворен достъп и широк избор за образование, като се преодоляват неблагоприятните дадености, е израз на справедливост. Децата в различните региони и общини учат при коренно различни условия. На много места определени липси и недостатъци в обучението се компенсират с понижаване качеството на образованието, за да не се блокира развитието на младите хора. Те са наистина в неравностойно положение спрямо връстниците си в големите градове.

Пътят очевидно е в тази посока: създай по-отворени възможности за образование, а когато младият човек вече учи в средно или висше училище по свой избор, поощрявай го, но и изисквай от него. Известна е метафората за обърнатата фуния на образованието в България. Целта е да се „влезе”, да се мине входа; който веднъж премине през него, се счита, че вече без големи усилия ще се добере и до дипломата в края. Разликата в подходите с някои държави е очевидна.

Остра, централна тема на 21 век е справедливостта между поколенията, тема, която се пренебрегва постоянно. Тя засяга пряко сигурността на социалните системи. Не е ли дискриминация отношението към хората над 50 години, особено на пазара на труда. Нима за тях всичко се свежда до пенсия и полагане на грижи. Младите биха отвърнали, справедливо ли е да блокираш бъдещето на младежите, защото искаш да запазиш при всякакви обстоятелства извоюваните права на по-старите поколения? А демографската криза стои пред всички със своята неумолимост.

Две централни предизвикателства пред човечеството също са свързани с темата за справедливостта – опазването на климата и достъпът до енергия. Това са важни елементи на устойчивото развитие, трудно постижимото съчетание между икономика, социална сфера и екология.

Едно изследване на ООН за щастието показва, че хората са доволни, когато могат да влияят на съдбата си. Затова и най-важната задача на политиката е да формира такива условия, че хората да могат да постигат нещо за себе си и за другите. Не да бъдат равни, а да имат повече възможности за участие. Участието – това е основният въпрос на 21 век . Това е разбирането за справедливост на шансовете и за осигуряване на широки възможности за личен избор.

В това е и същността на свободата и справедливостта.

Споделете....Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn