Начала, светоглед, принципи

Персонализъм, ценностен консерватизъм, християндемокрация

Споделям принципите на персонализма, който поставя в центъра на политиката човека като личност. Човекът е уникален, но е в отношение на солидарност с другите. Вярвам, че достойнството на човека е неприкосновено и че всяка личност е ценна сама по себе си. Но човек е несъвършен и допуска грешки. И съществува възможност, използвайки свободата си, той да не успее.

Личността е дарена със свобода, това включва и свободата да бъдеш различен, да бъдеш друг. Приемам различието между хората като ценност – като свободата да бъдеш друг, за да бъдеш себе си, като различие на дарбите, способностите и постиженията на хората.

Човек има възможността сам да прави своя избор и да носи отговорност за своите действия. Свободата на човека е немислима без отговорността. Само свободният човек може да носи отговорност пред съвестта си, да бъде отговорен към другите хора, към миналите и бъдещи поколения.

Уважението към различните ценностни представи и към избора на всяка личност е израз на възгледа ми за толерантност. Толерантността означава намиране на път към другите, без да се  изневерява на собствената принадлежност и без отказ от собствените убеждения. Не приемам толерантност, която отхвърля вярата, определяйки я като нетолерантна.

Споделям светогледа на ценностния консерватизъм и принципите на християндемокрацията – свобода, традиция, памет, патриотизъм, смирение и самопомощ, придържане към трайни ценности като основа на политиката.

Нашето разбиране за стойността на традицията изразява общата ни отговорност за създаване на нещата – тук и сега. Ние  получаваме наследеното от предците, обогатяваме го, зареждаме го с нов смисъл и го предаваме на наследниците – винаги и навсякъде. Това е нашата отговорност пред предците и пред наследниците.

Каузата на Етичния модел на пазарно стопанство, която споделям, е насочена към укрепване на свободата на всеки, но също така и към социалната ориентация на човека.

Убеден съм, че злото и страданието не могат да бъдат премахнати. Но те могат да бъдат ограничени, а съвместният ни живот – подобрен. Като създадем условия за всички, така че този, който е предприемчив и полага усилия, да постига успехи и да изгражда своя собствен живот по свой замисъл. Това са простички неща, но те ни засягат дълбоко. Защото искаме истинска промяна, а не да провокираме страховете и омразата у хората.

Ценностни ориентири:

Ралф Дарендорф: Свободата не е само състояние, една установена, неподвижна ситуация, а предпоставя определено поведение. Хората трябва да бъдат активни, за да осигурят запазването на свободата; най-малкото трябва да действат отговорно в този смисъл. Свободата се съхранява само като активна свобода. Повечето теоретици на свободата изхождат от това, че хората сами по себе си се стремят към свобода. Те не са вземали предвид апатията на хората.

Сега свободата не е единствената ценност. Част от човешката дилема е, че ние сме принудени да живеем в едно многообразие от често противоречиви ценности. Трябва да приемем, че има повече от една единствена ценност и че ценностите могат да си противоречат една на друга.

Свободата става задача на едно малцинство, защитниците на свободата са обстрелвани. Свободата нито е дадена на човека като нещо естествено, нито е вечна, след като вече веднъж е спечелена. Борбата за шансове за живот на отделния човек срещу ограниченията, наложени от други, никога не свършва.

Ван Ромпой: Персонализмът поставя в центъра човека: човекът като личност, този човек, който се представя не като чисто автономен индивид, а като индивид в отношение на солидарност – човекът като подобен, индивид, надарен с права и задължения; човекът, чувстващ се призован от лицето на другия, призван да му помогне да се изгради; някой, който много цени своята свобода и по тази причина дава приоритет на Свободите. Човекът не е резултат от делението на един милион на един милион. Всеки човек е уникален.

Тончо Жечев: Да се държи на доброто, на постигнатото, от което да се тръгне, скептично и критично да се оглеждат нововъведенията, да се внимава с експериментите в обществото, защото те неизбежно стават експерименти с човешкия живот, това би трябвало да е поуката от нашия досегашен исторически живот.

Време е да се роди и укрепне постоянна консервативна насока в нашия живот през следващото хилядолетие като противодействие на хлъзгането към хаоса, надолу към дъното, някаква съпротива, която, ако не друго, ще позволи да се държим на рубежа, откъдето почва спускането към бездната, а при благоприятни обстоятелства да можем да продължим напред, да направим крачка в нужната посока. Българската съдба ще зависи до голяма степен от създаването на духовна нагласа и умонастроение в това здраво консервативно направление.

Споделете....Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn