Общност

Неизменна е човешката потребност да си в общност

Алексис дьо Токвил сравнява партиите в Америка и Европа и стига до извода, че партийните началници в Европа са неприкосновени. „Членовете на тези партии се подчиняват като войници на бойното поле. Като влизат в партия, хората пожертват изцяло своето собствено мнение и своята воля.” Французинът е написал това преди 160 години.

Нашето съвремие предлага по-големи възможности за лична свобода и за изява. Има ли поле за модерно свързване на личната свобода с организираното участие и за трайни ангажименти към другите и към обществото?

Защо да сме заедно? В съвременните условия съществува ясна тенденция – да си самостоятелен и сам да решаваш как да градиш живота си. Същевременно е налице и неизменната човешка потребност – да си полезен, да си в общност. Потребност да принадлежиш към някоя активна група, към жизнени единства, които са последователни в своите действия и дават на човек чувството за лична значимост и принадлежност.

Хората не се интересуват от политика, но имат жив интерес към важните проблеми и особено към тези от местно значение. Решаването на част от тези проблеми минава през политиката. Ние можем да бъдем заедно, защото имаме преди всичко близки разбирания и възгледи. Да сме заедно чрез споделени ценности, това изглежда абстрактно и отвлечено.

Но активните групи се градят върху взаимно доверие и за да са силни, трябва да се сплотят около общи и важни неща. Започваме именно от важните неща. И щом хората установят чрез тях стабилни връзки, те стават общност и постигат успехи.

Общност – Всеки човек е уникален, но не е самодостатъчен, защото жадува да намери връзки с другите, да бъде с тях, да участва в общност. Личността  не може да съществува без другия. Да бъде в общност е фундаментална потребност за човека. Общността формира човека, обвързването с нея не застрашава, а засилва неговата идентичност, самата общност обогатява и защитава личността.

Общностното се създава чрез свободния избор на личности, които споделят общи ценности, обединяват се за реализация на своето добро и за добруването на общността, без контрол и патронаж на държавата. Да се участва в общност е централен проблем на нашия дезинтегриращ се свят. В общността човек намира отново гражданското си измерение, без което не може да се изгради като истинска личност.

Общността се основава на споделени ценности, но е немислима без правов ред. Тя обединява многообразието от личности, които общуват помежду си и съвместно осъществяват общи цели. Като междинна структура между личността и държавата общността е дом, в който човек намира това, което му дава чувството, че е в себе си, че е той.

Общността предлага да се постигне нещо съвместно, това са общите цели. Нищо не свързва хората по-силно от общото им усилие. Общността се дефинира и чрез това, което отхвърля, или най-малкото чрез това, което не приема.

Общуването създава мостове за изграждане на общности. Общностите се градят върху доверие и се сплотяват около ценности. Когато хората установят стабилни връзки чрез споделени ценности, те съумяват да се включат в общности. Истинската общност обединява многообразието от личности, които общуват помежду си и осъществяват съвместно общи цели.

Тази стара дума „общност” може да получи нов смисъл, когато се зачитат способностите за самостоятелно мислене и за свободен избор. Нека свободно изберем общността, в която можем да живеем, да слушаме и да бъдем изслушвани, да помагаме и да бъдем подпомагани. Истинската общност задоволява човешката потребност от общуване.

Изключително важно е усилията да минават през създаване на общност, а не през лидерски амбиции. Една от най-смислените ценности на такива общности е да можеш да се уповаваш на другите хора, да разчиташ на тях. Много неща могат да се постигнат, когато се работи сплотено, нищо, когато усилията са разпилени.

Съюзът на общности е противоположност на лидерските организации, които подменят собствения си смисъл и обитават зоната на популизма. А силата на една общност е в местните хора, най вече почтените и притежаващи уменията да решават проблеми.

Политическото общуване може да създаде основа на бъдещата общност. Защото няма родени демократи, познанието се предава от човек на човек, чрез обучение, възпитание и чрез традицията.

Най-силното сплотяване ще се постигне, когато се изработи сериозен проект от политически искания, който засяга важните проблеми и обединява активните хора около себе си. И когато се заяви воля за участие в промените, за да се създадат условия за решаване проблемите на гражданите и на страната.

Споделете....Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn