Идеите и делото на Лудвиг Ерхард

Господин Тонев за идеите и делото на Лудвиг Ерхард 

Какво означава силата на една идея и непоколебимостта на един човек да отдаде силите си за нейното осъществяване? Идеята е да се съчетаят свободата и справедливостта, непреклонният мъж е Лудвиг Ерхард – учен, изключително скромен човек, притежаващ една специфична черта на характера: граждански кураж. Идеалист, вярващ в доброто, както и в силата на разума.

Той поставя винаги идеите над властта, над печалбата от нея, над нейното запазване и увеличаване. Мъжът с пурата, както е познат от снимките по онова време, приложи заедно със своите съмишленици стопанско-етичен модел, който създаде условия за бъдещето на един преминал през огромни страдания народ.

Разрушена, разделена и окупирана от съюзниците страна – това е Германия след Втората световна война. Моделът на Социалното пазарно стопанство промени Германия. В този модел на устройствен ред за личността са създадени възможности за разгръщане на свободата, възможности за изява, съответстващи на нейните способности, но и за проява на нейната отговорност. Така Ерхард, бащата на „немското икономическо чудо” възстанови загубеното достойнство на германците.

Алфред Мюлер-Армак, професор от Мюнстер, използва за първи път понятието „Социално пазарно стопанство” в края на 1946 година в заглавието на един академичен текст. За него пазарната икономика e социална уредба, към която се добавя солидарно отношение към онези, които не могат да си помогнат със собствени сили. Затова той пише думата „социално” с главна буква. Лудвиг Ерхард употребява това знаково понятие пред делегатите на Християндемократическия съюз на 28 август 1948 година в град Реклингхаузен и за първи път публично се обявява за „социално обвързано пазарно стопанство”.

Една година по-късно той използва Социалното пазарно стопанство като понятие по време на предизборната кампания за федерален парламент през 1949 година.

Използвам този начин на изписване на думата „социално”, с главна буква, като по-удачен за изразяване смисъла на тази стопанско-етична концепция. Защото Социалното пазарно понятие не е номинално, а единно, съдържателно понятие. Впрочем, публичното възприемане на това понятие е свързано с елементарно злоупотребяване със смисъла на определението „социално”, от неоснователните упреци в изразяване на колективистични нагласи до злоупотреба със смисъла на понятието „социално”.

G-Ton-4aПолитикът, който приложи на практика принципите на Социалното пазарно стопанство, християндемократът Лудвиг Ерхард, е отбелязан по следния начин в изданието Meyers Neues Lexikon, 1972, Lepzig: „западногермански политик, продължил политиката на своя предшественик Конрад Аденауер в интерес на монополния капитал”. Така го характеризира официалната пропаганда на зрелия социализъм – политическият мъж, противникът на всякакъв колективизъм, който е осъзнал, че монополите ограбват свободата на отделната личност и е ограничил безкомпромисно тяхното влияние.

Неговите многобройни съмишленици считат реформаторското му дело за най-голямото, най-успешното в миналото столетие. По случай 100-годишнината от рождението на Ерхард, бившият федерален канцлер Хелмут Кол заяви: „Лудвиг Ерхард беше човекът, който в годините на възстановяване на нашата страна създаде атмосфера на окуражаване – атмосфера, в която творческите сили можеха да се разгърнат свободно. Този опит е пуснал дълбоки корени в сърцата на милиони хора, които виждат в Лудвиг Ерхард символ на надежда и упование.”

Благосъстояние за всички, а не само за малцина, това е посланието на Ерхард. Увеличаването на благосъстоянието на всички създава основата, човек да се откъсне от примитивния начин на мислене, ориентиран към материалното. Когато хората са пленници на ежедневните грижи, те не могат да се издигнат над униженията на битието.

За общество като българското, в което формално признатите демократични правила съжителстват с огромни различия в истинското състояние на гражданите като свободни личности, принципите на Лудвиг Ерхард могат да бъдат надеждна основа за вдъхване на кураж, за благосъстояние на повече хора и за духовен прелом.

Господин Тонев, съставител и преводач на сборника „Какво ще спаси икономиката?” – Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард и неговото значение за бъдещето; съвместно издание с фондация „Конрад Аденауер”.

Господин Тонев говори за етичните основания на Социалното пазарно стопанство заедно с Андреас фон Белов, ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер” в България, проф. Юрген Матез от Института на германската икономика в Кьолн и експерта Димитър Бъчваров (на снимката по-горе)

Споделете....Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn