Господин Тонев – личностни

Кандидат за президент на Република България в изборите на 6. 11. 2016 г.,     издигнат от Българска демократична общност

Господин Тончев Тонев е роден на 29 ноември 1955 г. в Димитровград.

Преподавател, преводач и лектор на семинари за Социалното пазарно стопанство и за ценностните основи на политиката.

Основател, собственик и редактор на уебсайта „Ценности и общност” – сайт за споделяне на ценностни представи и на различни възгледи за смисъла на общността.

Народен представител от парламентарната група на ОДС в 38-то Народно събрание, в периода 1997-2001 г.

Член на националното ръководство на Съюза на демократичните сили в периода 2002-2003 и 2005-2008 г.

Председател на Българска демократична общност.

Женен с две големи деца.

Образование

su%d0%b0

Завърших германистика в Софийски университет „Свети Климент Охридски”, специалност немска литература.

Темата на дипломната ми работа е свързана с поета Фридрих Хьолдерлин и концепцията за образа на човека в романа на немския писател Петер Хертлинг „Хьолдерлин”.

Най-важните книги в моя живот, които са ми помогнали в различни житейски периоди за осмисляне на съществуването:

„Игра на стъклени перли” – Херман Хесе

„Мисли” – Блез Паскал

„Моят път към истината” – Махатма Ганди

„Война и мир” – Лев Толстой

„Провинцията на човека” – Елиас Канети

„Братя Карамазови” – Фьодор Достоевски

Поезията на Пейо Яворов и Фридрих Хьолдерлин

„По пътя” – Джак Керуак

„100 години самота” – Габриел Гарсия Маркес

„Човешко, твърде човешко” – Фридрих Ницше

„Записки по българските въстания” – Захарий Стоянов

„Белене – Сказание за концлагерна България” – Стефан Бочев

„ Архипелаг ГУЛАГ” – Александър Солженицин

Библия

Политици – вдъхновение и споделеност

k-st-k-ad

Константин Стоилов

Една държава, каквато е нашата, е силна не със своите материални сили, не със своята територия, не с тежестта, която тя упражнява върху решението съдбините на европейските въпроси. Такива държави са силни със своите свободолюбиви учреждения, такива държави са силни с реда, който владее в тях; те са силни, когато са центрове на прогреса, център на гражданските правдини и на свободата и всякога такива държави се сочат с пръст като образец на добра организация и тогава гласът им се слуша в международния свят…

Тогава тая малка държавица, със силата на своята вътрешна политика, със силата на защитата на свободата и на гражданските правдини, тогава тая малка държава е нравствено една велика държава.

Ако се намериха хора, които излязоха да ме обвинят, че със своето пътуване съм упражнил някакво нравствено влияние, то няма да крия това, защото то е влияние, което не се опира на щикове, на лъжа, шарлатания или демагогства, то е влияние на честните хора, на честния характер, на чистото чело и на нравствените начала. Моята сила е нравственото влияние… и аз мисля със силата на своите идеи и убеждения да управлявам народа.

Ако има хора, които да повярват в моите думи и моя характер, ще ме последват и аз ще управлявам, за благото на отечеството. Ако не, то ще се оттегля… Не съм от еснафа на онези политически пълководци, които мислят, че провидението ги е създало само те да управляват България… Аз съм на това място в изпълнение на една длъжност и ще я изпълня добросъвестно, докато имам доверието и като видя, че общественото течение взима друг път, ще се постарая със силата на своя характер да му окажа, дали пътят е тъмен или не, и ако не мога да го убедя, ще отстъпя.

Конрад Аденауер

Един политик би постъпил погрешно, ако не направи едно добро нещо, защото по-доброто все още не може да бъде постигнато. Или пък не предприема крачката, която е възможна днес, защото вярва, че утре ще направи по-голяма крачка.

По случай своя 80-ти рожден ден Аденауер казва: „Човек мисли, премисля, а друга сила го сграбчва и води. Вярвам, че най-доброто, което човек може да направи, е да се остави на водителството й, за да изпълни задачите – големи или малки, – които са му поставени. Това е същественото за човека. Това е същественото и за християнина. Това е същественото и за политика, макар според моя опит политиците да са лоши християни. В това число и аз и без да правя изключение за когото и да било от нас!”

Съставителство на книги за началата и ценностите на християндемокрацията

G-Ton-4aГосподин Тонев представя сборника „Какво ще спаси икономиката” – Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард и неговото значение за бъдещето. Заедно с Андреас фон Белов, ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер” в България, проф. Юрген Матез от Института на германската икономика в Кьолн и експерта Димитър Бъчваров (на снимката)

Стопанско-етични принципи на Лудвиг Ерхард: „Какво ще спаси икономиката” – Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард и неговото значение за бъдещето. Господин Тонев, съставител и преводач на сборника, съвместно с фондация „Конрад Аденауер”, 2010 година. Сборникът предлага текстове на личности от различни сфери на немския обществен живот за същността и духовните основи на Социалното пазарно стопанство, за убежденията и политическата дейност на Лудвиг Ерхард.

Художникът Оскар Кокошка, който рисува портрет на Лудвиг Ерхард, казва следното: „В разрушена Германия той възстанови загубеното достойнство на презрените германци”. Със своите стопанско-политически прозрения и принципи на устройствената политика Ерхард наистина е един голям несвоевременен човек, един от най-успешните и упорити поборници за общото благо. Лудвиг Ерхард предлага стопанско-етични принципи, които събуждат съзнанието на човека за ценността на свободата!

Политическите ценности и убеждения на Ангела Меркел: „Толерантността е душата на Европа” – сборник с речи, статии и интервюта на федералния канцлер Ангела Меркел, съставителство и превод Господин Тонев, съвместно издание с фондация „Конрад Аденауер”, 2009 година. Сборникът предлага текстове за политическия възход на Ангела Меркел и откъси от нейни публични изказвания, в които тя  излага убежденията си и ценностния фундамент на своята дейност като канцлер и председател на немския Християндемократически съюз.

„Колебливостта и малодушието да определим ясно своето място е нашата най-голяма слабост. Длъжни сме да се застъпваме за собствените убеждения, да убеждаваме други, да се сражаваме за тях”… „Днес ние се застъпваме изцяло за нашата страна, за нашия език, за нашата култура и за нашата конституция. Изведнъж усещаме живия, увличащ дух на нашите свободолюбиви ценности. Ние сме германци и обичаме страната си без каквато и да е надменност, весели, гостоприемни и любопитни. Това е патриотизъм в най-добрия смисъл”.

Споделете....Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn